Застраховка Имущество може да се сключва както от физически, така и от юридически лица, като предмет на застраховане е тяхното недвижимо имущество. Вида на застрахованото имущество може да е както жилищната сграда, така и сградите със стопанско предназначение, постройките от специален тип и прилежащите към имота огради, порти, външни площадки, плувни басейни и др.
Защитата, която осигурява застраховка Имущество са от:
- Пожар, мълния, експлозия, удар от летателни апарати или от падащи от тях части и предмети;
- Природни бедствия – буря, ураган, увреждане от падащи клони и дървета, проливен дъжд, наводнение от природно бедствие, увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед, действие на подпочвени води или морски вълни, свличане и срутване на земни пластове, градушка, падане на лавина;
- Аварии (вкл. спукване на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации, късо съединение и удар от МПС)
Земетресение; - Кражба чрез взлом, кражба с използване на техническо средство, грабеж, вандализъм (вкл. злоумишлен пожар и злоумишлена експлозия)
- Загуба на доход от наем; разходи за алтернативно настаняване; разходи за разчистване на развалини и останки;
- Гражданска отговорност за нанесени вреди на трети лица;
- Случайно счупване на стъкла и витрини;
Задължения на застрахованото лице
Задължение на застрахования по чл. 388 ТЗ за предприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Застрахованият е длъжен да има не само пасивно поведение – да не предизвиква тези вреди, но и активно поведение – да предприема мерки, като е длъжен да спазва указанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източници опасни за предизвикване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Задължения на Застрахователя при застраховка Имущество
Основно задължение на застрахователя, е да плаща застрахователно обезщетение, чиито размер зависи:
1) от застрахователната сума, която е посочена в договора и не може да е по-голямо от нея;
2) от застрахователната стойност -действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие;
3) от размера на вредите към момента на застрахователното събитие, като не може да е по- голямо от техния размер. Вредите трябва да са пряка последица от
застрахователното събитие. При имуществените застраховки застрахователя не дължи обезщетение за пропуснати ползи, а само за претърпени загуби – чл. 390, ал. 3. Това
правило е диспозитивно и страните могат да уговорят друго.
Застрахователят трябва да заплати на застрахования обезщетение за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, ако е действал с необходимата грижа (по принцип на добрия стопанин), дори усилията му да са останали напразни. Става дума за разходи, направени след настъпването на застрахователното събитие.
Застрахователят се освобождава от задължението си за застрахователно обезщетение, ако застрахователното събитие е предизвикано умишлено от бенефициера или застрахования.
В закона не е уговорен срок за плащане на застрахователното обезщетение, като по начало този срок се урежда в договора. В защита на застрахования съществува императивното правило на чл. 399, ал. 1, изр. 2: Срокът не може да бъде по-дълъг от петнадесет дни и започва да тече от деня, е който застрахованият в изпълнил задълженията си по чл. 369. Това правило не е достатъчно, защото, за да се изпълни задължението по чл. 389, ал.1 да представи поисканите от застрахователя документи, е необходимо доста време, тъй като практиката показва, че застрахователите изискват представяне на доста документи, техническото подготвяне, на които отнема време.